В края на този пролетен ден през зимата, с малко есенна тъга, ще си припомня и ще ви разкажа за някои картини от лятото, които са се запечатали в паметта ми:
- един много възрастен минувач, вървящ едва-едва нанякъде: с едната ръка се подпираше на бастун, а в другата носеше една бяла роза
- голяма немска овчарка, захапала и помъкнала дебел и два пъти по-дълъг от нея клон
- просяк с телефон с тъчскрийн
- една възрастна жена, с която се заговорихме (оказахме се от един край...), която ми даде следния ценен житейски съвет относно любовта: "Не я търси много учена, а добра!"
- уличен акордеонист, чиито изпълнения ми напомняха на Ян Тиерсен (второто най-яко улично изпълнение, което чувам на живо!!!)
- похапване на баклавички в 1 часа през нощта на терасата на един странен хотел
- група разхождащи се дечица - три момиченца и един пич. Пичът - с дамска чанта на рамо! (съответно в главата ми изникна образът на Дюи от сериала Малкълм и неговата дамска чанта...)
- и моментът, в който се почувствах супер смотан и недосетлив: бяхме си говорили около половин час с една 5-годишната сладуранка, когато изведнъж тя попита "тия вафли за какво са ти?". Ядохме и вафли. За съжаление, обстоятелствата я принудиха да си ходи (обстоятелствата дойдоха и казаха "хайде - тръгваме си!") Уговорихме се да дойде на следващия ден пак и да джафкаме хората... Чаках я, но не дойде. Една от най-очакваните ми неосъществени срещи...
За първия текст относно Варна - погледнете тук!
Няма коментари:
Публикуване на коментар