В набора думи, обект на вниманието ви в момента, който за краткост нека наречем пост, ще опитаме да дадем възможност за избор: Ще нахвърляме идеи пред кого бихме могли да излеем душата си. Така зададена, формулираната тема предполага насоченост към човеците и селектирането на част от тях като подходящи за долните ни егоистични цели:
Не бихме били достатъчно обосновани, ако не започнем изложението си с неща, които не са част от темата ни! А ние искаме да сме екзактни!
Разпространена още от древността практика е човек да отиде в гората и там да излее душата си, за всеобщ ужас на постоянно пребиваващите там и просто преминаващи катерички, гущерчета, птички, мухички, сърнички и всякаква друга горска твар. По някое време хората осъзнали некоректното си отношение и поведение спрямо животинките. Тогава започнали да изкопават дупки, в които да казват всичко, което ги притеснява или искат да скрият: Отивате някъде, където може да се копае; изкопавате една или няколко дупки; прошепвате тайните си в тях; заривате ги и си отивате. Ако сте копали достатъчно експедитивно, вероятно ще да сте се позадъхали, което означава, че надали ще сте били с най-представителната си артикулация, когато сте споделяли. Демек земята я ви е разбрала, я не...
Друг вариант е да споделите с някой неодушевен предмет - камък, пъпеш, гаечен ключ... Сходна е ситуацията и с живи, но неможещи да ни отговорят подобаващо, имали нещастието да ни попаднат каръци - кучета, котки, бебета. (NB Не споделяйте с тях, ако се очаква в скоро време да може да се разбере какво мислят или какви ги плещят!)
Подобен е и случаят, когато споделяме с Господ, когато си говорим с някой починал или гледайки снимката на някой, който е далеч от нас в дадения момент: В тези ситуации понякога може да чуем гласа на отсрещната страна. Въпрос на личностна преценка е кого чуваме - човека, за когото си мислим, собственото си подсъзнание заедно със спомена за чуждия глас, Господ, побъркан бръмбар в главата ни, извънземните, които ни тестват преди да ни разкрият всички загадки, конспирации и тайни.
Бихте могли да излеете душата си и на някой лист. От вас зависи какво ще стане с него след това: Може да го изгорите, да го запечатате и депозирате за отваряне след смъртта ви, ... А може да го напишете и да го пратите на някого, трябва да решите само на кого. Най-лесно е да го постнете в някой блог или в някоя социална мрежа...
Друг вариант е да споделите с някой неодушевен предмет - камък, пъпеш, гаечен ключ... Сходна е ситуацията и с живи, но неможещи да ни отговорят подобаващо, имали нещастието да ни попаднат каръци - кучета, котки, бебета. (NB Не споделяйте с тях, ако се очаква в скоро време да може да се разбере какво мислят или какви ги плещят!)
Подобен е и случаят, когато споделяме с Господ, когато си говорим с някой починал или гледайки снимката на някой, който е далеч от нас в дадения момент: В тези ситуации понякога може да чуем гласа на отсрещната страна. Въпрос на личностна преценка е кого чуваме - човека, за когото си мислим, собственото си подсъзнание заедно със спомена за чуждия глас, Господ, побъркан бръмбар в главата ни, извънземните, които ни тестват преди да ни разкрият всички загадки, конспирации и тайни.
Бихте могли да излеете душата си и на някой лист. От вас зависи какво ще стане с него след това: Може да го изгорите, да го запечатате и депозирате за отваряне след смъртта ви, ... А може да го напишете и да го пратите на някого, трябва да решите само на кого. Най-лесно е да го постнете в някой блог или в някоя социална мрежа...
Но стига локуми! Нека кажем две-три думи и по темата - конкретно, екзактно и законно:
Пред кого да излеем душата си:
Вариант 1: Пред децата - зависи: Ако са малки - не плашете децата, показвайки им какви сте нестабилни откачалки. Ако са по-големи - може: ще са наясно, че всички са откачалки, и всичко ще е наред.
Вариант 2: Пред партньора - може: щом е решил/а да е с вас - нека си понесе последствията!
Вариант 3: Родителите - да се действа по сходен с В 1 начин
Вариант 4: Приятели - ако им имате доверие
Вариант 5: Врагове - по-добре недейте...
Вариант 6: Непознати - зависи: Ако си говорят сами - недейте, за да не си чуете житейската история на улицата някой път. Идеалният непознат е някой, който ще ви изслуша, ще ви даде безпристрастен и обективен коментар/ съвет и няма да го видите втори път...
NB Пред когото и да споделяте - не прекалявайте! Оставете емоционалното ви кошче да се съвземе преди да го залеете с нова доза драма!
Няма коментари:
Публикуване на коментар