сряда, 27 ноември 2013 г.

По пътя към Варна: За всеки влак си има пътници




Едно от любопитните неща относно далечните дестинации е пътят до тях. Има няколко варианта, всеки от които има своите положителни и отрицателни страни. В настоящия пост ще ви разкажа за някои от тях и за последните ми три пътувания към морето:

Има различни начини да се стигне от провинцията до морето (5 ст. на Хемингуей) - със самолет (много пари и не обичам самолети), кола (нямаше никой познат в моята посока, а и никой не се реши да ми повери МПС-то си... разбирам ги де), автобус (по-удобно за мен, но по-скъпо) и влак (най-евтино, по-бавно, но пък с опция за незабравимост). Умишлено пропускам вариантите "пеша" и "с велосипед", защото на този етап не мога да си ги представя осъществими от моя страна.

Нека разгледаме двата основни варианта за пътуване - сам и с компания. Компанията може да е приятна, неприятна, семейна, може да пътуваш с гадже, с шеф, с цялото даскало или с ескортиращи те полицаи. Понякога предложените варианти се припокриват, понякога не. Пътувайки сам, вероятността човек да попадне на нещо интригуващо и любопитно се увеличават. За съжаление, тогава няма кой да потвърди факта, че това чудо, което разправяш, се е случило реално извън главата ти..

Последните три пъти, когато пътувах към морето, бях с влак - един път с компания и два пъти самичък... (Влаковете имат едно особено очарование, един вътрешен огън, който напоследък взе да избива и навън, а пътуващите се плашат... не ги разбирам...)

Първото ми пътуване (това с компания) беше нощно. Нищо не се запали. Скука... Бяхме доста малко пътници. Спахме и не знам какъв беше този влак, но пристигнахме един час по-рано, отколкото беше по разписание. Принципно да се зарадва човек, ако не беше към 4.30-5.00h и студено, и гадно (за мен морето е плаж, маане по бански, слънце и друг въздух). Онази сутрин само другият въздух беше там и ни чакаше...

Другите две пътувания бяха по-любопитни откъм истории за разказване: и двата пъти бях в пълни купета/вагони, та събрах впечатления от различни типове хора, с различни лични истории:
- някои са бачкали в чужбина и са в шок от ситуацията тук.
- на други им е все тая какво и къде се случва, защото е крайно време да се изпуши една цигара и да се пийне кафе...
- един пич се грижеше за осведомеността на вагона как се развива футболното дерби от не съм сигурен коя група.
- винаги има някой отнесен със слушалки на уши, който е равнодушен към случващото се наоколо: при мен и в двата случая бяха девойки. Едната само се усмихваше, нищо не каза, макар и да бяхме седем обсъждащи разгорещено някакви неща около нея. Загледах се в другата - по ритмичното отмерване с глава прецених, че слуша или рок, или нещо подобно, но по-извратено. Когато на някаква гара (нямаше го успокояващото/влудяващо тракане) й звънна телефонът, имах възможност да се убедя на какво разстояние съм бил от истината, чувайки нещо подобно.
- някой псува нещо или някого - я влака, я скоростта му (чувал съм както някои да се оплакват от кретането му, така и други да се чудят закъде сме се разбързали), времето, правителството, останалите пътници, кондукторите, джипитата, днешната младеж, футболните и политическите противници, ...
- някой се опитва да възпитава дете в добри и културни обноски
- разхождащи се нагоре-надолу мацки, предизвикващи поредица от пукания на дълго неподвижните ни вратове.
- имаше един мълчащ (предимно спящ) компактен чичко, който се оказа собственик на gsm-а, който от своя страна ни стресна всички с усиления до безбожност изкъртващо як рок!!!

От тези пътувания човек може да събере информация от цяла България - различни рецепти за кисели краставички, с кого е гъст бъдещият кмет на Варна, по колко върви декар нива в Плевенско, какво е нивото в УНСС...

Категоричният ми любимец обаче е един пич, който по средата на пътуването реши да иде да изпуши една цигара: Стана, отвори вратата на купето и точно в този момент му звънна телефонът. Той го извади, погледна дисплея, след което бързо погледна към качения отгоре багаж... ?! КАКВО СТАВА?! КОЙ МУ ЗВЪНИ?! НЯКОЙ, КОЙТО СЛЕДВА ДА Е В ЧАНТАТА ГОРЕ, БЕЗ ОПЦИЯ ДА МУ СЕ ОБАЖДА?!?!?!?!?

Приятна вечер и спокойни сънища! : )

За първия текст относно Варна - погледнете тук!
Тук може да видите всички постове с етикет "Пътници"

Няма коментари:

Публикуване на коментар