Започва кратката ни поредица постове за почивката ни във Варна. Държим да отбележим, че по една или друга причина Варна е на челните места в класациите ни за любим град, без значение как ще ви се сторят коментарите и бъдещите постове!
Последното ми интелектуално и извисяващо духа посещение, за което ще ви разкажа, беше в една яка обществена тоалетна с един човек персонал - обслужващ на гише: усмихнат и любезен чичко- "..." (тук следва да сложите угодни вам определения).
Най мразя по магазините да ми гледа касиерът/касиерката в портфейла и да казва нещо от рода на "О-о-о, имате пет, дайте ми пет!"...
Таксата за тоалетната е 60 стотинки: гледам какви стотинки монети имам - две по 50 ст., една 20 ст. и монета от 1 лев. Давам лева и чувам вежливия му глас през стъклото: Ама 50 стотинки нямате ли? Разтварям отново длан, поглеждаме заедно монетите и чуваме моя вежлив глас: Еми, не...
На излизане се замислих, че беше учудващо доста чисто за подобен вид тоалетни, и че вероятно бих отишъл някой ден отново там (дали не трябваше да хвърля някоя монета в писоара?!). Попитах чичкото на касата какво е работното им време, на който въпрос получих баналния за подобни въпроси отговор "За какво Ви трябва?" Какво очаква да чуе? Може би някоя от стандартните пет подтикващи към посещение желания - малка нужда, голяма нужда, секс, секс с някой друг, писане на шедьоври по стените? Или предполага, че ще му споделя моята цел, моето желание и нужда, каращи ме да ходя там - да черпя вдъхновение за бъдещ пост? Надали - не бих я споделил с никого!
Няма коментари:
Публикуване на коментар