В търсене на: Култура

На какви културни дейности се отдадох последната седмица? Къде дирих култура и намерих ли такава? (А, аз дали ще я позная, ако я намеря?)

Обичам театъра! Вчера бях на театър. Не ми хареса. Готини актьори, интересна идея, но не ми хареса. На останалите зрители им хареса, или поне така изглеждаше отстрани – все пак една жена щеше да умре от смях (повдигам леко учудено лявата вежда – кое беше забавното?!). Въпрос на личен вкус, отношение към разискваната тема, преумора, наличие на мисли за други неща – основания за разочарованието ми може много да се посочат. Не съм сигурен с кое бих се изплъзнал от коварния въпрос „Защо не ръкопляскате, изпаднали във възторг като онази госпожа, която я свестиха току-що?”. Виж – разпоредителките са друго нещо! Обичам разпоредителките! Те са усмихнати без значение каква е постановката – продължават приятното чувство след края й или компенсират времето, прекарано в чакане да приключи случващото се на сцената, за да мога без притеснения, уверен, че никой нищо няма да заподозре, да си взема нещата от Гардероб-а. Вярвам, че ако се поставят постановки, траещи по десетина минути – щяха да имат небивал успех. Всички ще са наясно, че хората идват, за да видят разпоредителките, да им се порадват, да разменят по някоя дума с тях („заповядайте палтото ми!”, „внимавайте с раницата, моля, че едни бутилки съм помъкнал...”, „благодаря за номерчето, ах, колко са учтиви, прекрасни и добри, ех...”). Зрителите заемат местата си, търпеливо изчакват да минат минутите, в които нещо или нищо не се случва на сцената, и се връщат отново там...

Обичам и киното! Отдавна не съм ходил (по причини, които вече съм споменавал...) и сигурно няма да отида скоро – за същите пари мога да се напия и все едно самият аз съм главен герой във филм – всичко е като на 3D – малко размазано (аман от кофти очила!), не съм напълно наясно какво точно се случва, а завъртя ли бързо глава – и забавен каданс имам! Ефекти!

Опера? Мдамм, може. Отдавна не съм ходил... Срамота! Там май не течаха толкова лиги по разпоредителките, ама то си зависи от операта...

На какво друго културно място ходих скоро? А, да – на китайски! Много културно място, много приятно – натъпках се като прасе и културно се прибрах да си охкам вкъщи.

В Университета също бях – а там от култура просто няма къде да се скриеш: едни аудитории, пълни или с културни студенти, или с такива, които скоро ще станат културни, или такива, които се надяваме, че има шанс да станат. Уви – не всички стават умни, образовани и т.н. – ние сме пример за това (хах – чудете се сами дали сме пример за културни и образовани човечета или сме по-скоро пример за изключението – извадка на хората, неподлежащи на „укултуряване”). Отидеш в тоалетната и гледаш – едни културни надписи, едно чудо (за по-образованите има надписи и на чужди езици – може и да са за чуждестранните студенти, не знам – на чужд език са...)

Не на последно място – гледах и четох за разни предизборни кампании, програми и подобни... Това не знам защо го споменах – имаше забавни неща, без да конкретизирам коя партия визирам – всеки е свободен да се смее на която/които партии иска, както сте свободни да гласувате за Батман и Спиндерман на следващите избори. 

За повече културна свобода не смеем и да си помислим!