Първата крачка (уводен курс в отношенията между бъдещите родители)

Трябва ли момчето да направи първата крачка? Ама, разбира се! Еми, не – не се разбира! Може и момчето да не е разбрало... Такива сме – тъпи, смотани и незабелязващи... повечето от нас...

Как да разберете, скъпи дами, че някое момче ви харесва? Може би ви гледа, някак си втренчено, попива всяко ваше движение, всеки поглед – накъде гледате, каква емоция влагате, гледате ли другите, допадат ли ви повече... Пред вас стои големият избор – как да реагирате. Варианти има много. Ето някои от тях:

В1 Вие не сте го и забелязали. Няма нужда да реагирате – продължавайте си нататък. Ако момчето направи нещо повече от това да ви зяпа – ок, тогава ще му мислите. Засега може спокойно да продължите да си ядете лазанята или ориза и да се радвате на топлото време.

В2 Забелязали сте го.

В2.1 Забелязали сте го, но не ви харесва, не искате да ви гледа – има си стандартна процедура: повдигате вежди, сбърчквате леко нос, пускате една дълбока въздишка и врътвате отегчено очи. Момчето би трябвало да направи връзка... Ако не разбере – спокойно може да го фраснете с дамската си чанта (ако е под 300 грама!).

В2.2 Забелязали сте го. Той ви харесваааааа! Това е супер яко, защото и вие го харесвате. И к’во? Само ще седи там и ще ме гледа? Тъп ли е? Защо не си домъкне задника и не ми предложи да се оженим, да си имаме деца и да остареем заедно, или поне да ми предложи да идем да пием кафе (от машината, примерно...) Емиии, да: Тъп е. Неуверен, смотан, притеснителен, срамежлив... И тъп! Даммм... В подобна ситуация бихме ви препоръчали да го погледнете директно в очите или просто да уловите някой от погледите, отправени към вас (малко смешно звучи „погледи” – защо ползваме множествено число, като всички знаем, че погледът е един, фиксиращ и продължаващ между 2-3 минути и половин час, в зависимост от това, колко време ще сте на едно и също място), и да се усмихнете! УСМИХНЕТЕ СЕ! Това е прост и лесен начин да кажете без думи „Здравей, тъпо момче! Да, виждам, че ме гледаш, и нямам нищо против, има известна вероятност по някаква причина в този момент даже да ми е приятно. Знам – странно е, защото все пак си смотан и срамежлив, а аз съм толкова прекрасна, но хайде – понякога съдбата се усмихва и на нещастници като теб.” В този момент горкият нещастен и срамежлив младеж ще бъде щастлив. (Надяваме се, че ще иска повече от една усмивка – все пак за вложеното време, прекарано във фиксиращо наблюдение, един уловен поглед и една усмивка може би няма да са достатъчна награда...) Усмивката ви идва да покаже, че няма да го отрежете грубо, зачуквайки и без това малкто му самочувствие, в случай, че се престраши да ви заговори и евентуално да ви покани нанякъде или просто да се опита да каже нещо смислено...

Не очаквайте много! Ако ви заговори – радвайте си! Може да не каже цяло и/или граматически правилно изречение (пробвайте да разместите думите, изчистете излишните междуметия и опитайте да довършите фразата, която според вас се опитва да ви каже! Дори и да не успеете – просто се усмихнете в отговор!), но първата крачка е направена! Няма нужда да бързате. Не пришпорвайте нещата – оставете го да се прибере щастлив, да смени потната си ризка, да изтанцува танца на радостта пред огледалото и да се върне, за да поднови очаяните си опити да ви каже нещо...

Вече сме на следващата фаза – поканата. Ако се бави, все така пелтечи някави неща или не се сеща да ви покани на сладкарница (или вафла от автомата) – не чакайте! Поканете го вие! Може би за вас е недопустимо да направите подобно нещо? Защо? Може би не ви допада чак толкова... Ако е така – не правете нищо, нека се мъчи момчето (дано не изстине от ходене с мокра риза), така ще е до време – все някоя ще го хареса и ще си го прибере вкъщи. Дано не ви липсва тогава погледът му, виждащ Принцесата във вас, дано не ви липсва вниманието му и приятното и мило пелтечене...

Ако не ви е проблем и нямате нищо против да направите вие следващата крачка – действайте! Поканете го вие! Вярваме във вас, защото понякога хората се усмихваме ей така – сещаме се нещо смешно, приятно и забавно. Ако в този момент срещнем нечий поглед, възможно е притежателят на този поглед да си помисли нещо. И да тъне в чудене защо сме се усмихнали. Помогнете на хората! Поканете ги на безалкохолно! (други видове автомати не се сещаме вече...)

За по-нататъшните действия очаквайте по-нататъшен пост! (така де – още не съм стигнал до тези фази, за да споделя с вас опита си... Сега отивам да се разкърша пред огледалото, защото днес ми се усмихна!)

И, скъпи дами, не забравяйте: Жената е тази, която избира мъжа, който ще я избере!