Честит празник, труд!

И вие ли си харесвате работата? И вие ли се радвате, че отивате да бачкате, да ви занимават някакви хора с техните проблеми, сякаш вие си нямате свои собствени?

И вашите колеги и шефове ли са усмихнати симпатяги, ръсещи майтапи? Ако досега четохте горното и кимахте с глава в знак на съгласие - много се радваме! Ако сте го прочели с недоверие тип "тези нормални ли са?" и смятате, че сме новопостъпили служители или идиоти - така е, прави сте! И нека по този повод ви поздравим с тази песничка:

За всички, независимо как сте гледали, четейки горното, както и за всички, които не са го прочели въобще - поздрав:

Нека приключим този изключително положителен и високо културен пост с нещо българско и родно... Изкушението да ви пуснем песента на Тодор Колев за трудовака беше преодоляно, за да се спрем на любовното му признание към татковината (или поне към два основни града):

П.П. някак си няма да можем да спим спокойно, ако не ви пуснем и друга симпатична негова песничка:

(защото вие всичко разбирате, но за нашия труд не подозирате)