(Спойлер: Няма да говорим за тоалетна
хартия, а за времето, което отминава)
Дните се влачат, а годините летят... Когато човек е щастлив, не отчита
времето – то сякаш се слива в едно цяло, в един дълъг миг, а когато е нещастен – сякаш времето
спира, а терзанията ще продължат вечно...
Щастливи ли сте? (Нека стесним въпроса: Щастливи ли сте през повечето
време? Или сте нещастни – откъдето и
да го погледнем...) По-щастливи ли сте от миналата година по това време?
По-щастливи ли сте били, средно погледнато, през последната година – повече от
преди?
Кое остава по-дълго в паметта ни – споменът за нещо хубаво, приятно и
красиво, направило ни щастливи, или споменът за нещо грозно, некрасиво, което
ни е наранило? Кое срещате по-често? Наистина ли срещате него по-често? Или
просто сте свикнали да виждате него, дори и да е заобиколено от другото?
Надяваме се, че виждате хубавите неща, че ги търсите и откривате, независимо от
другите – мрачни и лоши! Надяваме се, че, поглеждайки назад към изминалия ден,
няма да се сетите за намусената продавачка в магазина за дамско бельо (много интересни неща се продават там... утре
пак ще ида да разгледам!), нито за онези потрошени плочки, на които щяхте да
се пребиете и десетина минути псувахте всички, които решихте, че са свързани по
някакъв начин с този опит за покушение срещу вас...
Надяваме се, че ще се
сетите за онова непознато бебе, което ви погледна и ви се усмихна, докато просто
си намествахте очилата, за прегърнатите пенсионери на пейката в парка, или за
онова непознато бездомно куче, което толкова щастливо размаха опашка, когато му
казахте приветливо „ей, куче!”!
Надяваме се, че сте щастливи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар