Какво правят мъжете и жените, когато се
напият в компания – еднородна и смесена? В смесена компания жените не знам
какво правят, когато се напият – аз тогава вече съм пиян и с някой пиян колкото
мен, невероятно страхотен приятел, с когото ще сме приятели ЗАВИНАГИ!, си
пускаме некви песнички, на които си се кефим и хич не ни интересува какво се
случва наоколо и дали се случва въобще нещо…
В някоя не толкова напреднала фаза
мъжката част се опитва да впечатли със завидните си знания и невероятно
остроумие представителките на срещуположния пол (всъщност не е толкова важно да бъдат впечатлени те, колкото другите
кочове…) (Да, в тази фаза също нямам
идея как се държат жените, тъй като съм зает да се правя на умен и забавен,
което не е никак лесно, защото мислите ми се люшкат насам-натам из главата,
а речта излиза от устата ми доста по-бавно от очакваното…)
Няма какво да се спираме на пияните жени
в изцяло женска компания – всички сме наясно, че са по бельо и се бият с
възглавници…
За пиенето в коч компания… Не е яко –
опитваме да го избягваме, но уви – тъжната истина е, че е по-лесно и по-често
срещано да имаш пиене и само кочове наоколо, отколкото да има мацка/мацки, с
които да искаш да пиеш, но да няма какво…
Изключително важна фаза в коч-запоя е по
някое време (преди да си изпаднал някъде
около масата или преди да си заспал, или преди да оставиш компанията, за да
идеш в тоалетната, за да си припомниш какво си ял в последно време) – да кажеш,
да споделиш с хората (най-често крещейки) какви
страхотни хора са, колко е яко да си пиеш с тях, без жени, които не могат да разберат
защо ви просълзява тази страхотна песен, макар и казарма да не сте виждали;
колко горд се чувстваш, че пиеш с тях, с тези гении на човешката мисъл, колко
поласкан си от факта, че ще видиш обяда си в тоалетната на този прекрасен човек
– на този велик младеж – Гошо! Не – Мишо! абе, все тая, имената
не са важни! Велик си! Наздраве!
Идеалното време за тренировка е по средата
на лек запой – пийнал си малко, дошла ти е музата за упражнения… (като пийна и правя по 120 лицеви опори – не знам
дали е от виталния алкохолен кеф и притъпеното чувство за умора и болка или нещо
ми се обърква бройката, но съм почти сигурен, че е първото…) Колко е часът? 23.58? Чудесно! Волумето на
мах! Специален поздрав за тъпите съседи! Всъщност отстрани е трудно да се
каже дали сме пияни… Вярно, че редуваме Trivium с Тони Стораро, но това само показва
колко разнолик и богат е музикалният ни вкус! Вярно, че единият съквартирант обърна
една чиния и разля едни чаши, докато с другия се кефехме десет-двайсет минути,
местейки компютърната мишка на забавен каданс, но това само показва… Все едно
какво показва! Време е за коремни преси! Едно, две-три-четири, пет, десет,
двайсет, трийсет, петдесет, сто, хиляда!, хиляда и едноооо, хиляда и стоооо…
Велик съм!
Няма коментари:
Публикуване на коментар