Жени vs Мъже: За оглеждането

Интересно е да отбележим разликата при стандартното оглеждане на себеподобните по улиците и в градския транспорт. За по улиците всъщност няма какво да кажа, защото съм или отнесен в мислите си и не забелязвам неща, по-малки от трамвай (понякога и тях не забелязвам, но това се случва рядко…), или зяпам минаващите, но не и къде зяпат те... В градския транспорт обаче е друго нещо – в затворено пространство, когато вече съм разгледал хората около себе си, мога да си позволя спокойно да отбележа кой къде гледа:

Минава мацка. (Има много статии вече по въпроса какво гледат мъжете – да, всички са верни – това гледаме, в тази последователност, или почти…) Оглеждам я за секунди и местя поглед към няколкото момичета, до които е застанала: Те също я оглеждат. За разлика от моя, техният оглед е доста по-продължителен, включва всичко (абсолютно всичко!) и то три пъти поред – отдолу-нагоре-надолу: обувки, чорапогащник, пола, блуза и яке, гривни, лак, чанта, лице, прическа, яке и блуза, чанта, пола, чорапогащник, обувки и чорапогащник, пола, блуза и яке, лице и коса! Смятай! Аз толкова подробен не съм! Май никой мъж не е… Да, забелязал съм всичко, ако ми е направило впечатление вероятно ще го погледна пак (нямам предвид нещата/местата, за които залепва погледът, устата леко се отваря и мъжът започва да преглъща, освен ако не му е секнал дъхът…) При жените има една хладна отдалеченост, един критичен и дистанциран изпитателен поглед, преценяващ минаващата/минаващия или стоящата/стоящия наблизо…

Не мога да пропусна да отбележа и факта, че не винаги мъжете гледаме там, където ни обвиняват, че гледаме само! Случвало ми се е да бъда обвиняван, че съм гледал нечий бюст, когато съм се опитвал да разгледам дадено колие; опитвал съм се да разбера какви са тия фигурки по тоя фигуративен чорапогащник, но хайде пак – обвинения… Как да обясниш, че си видял супер яка тока на нечий колан или интересни обувки, знаейки, че ще бъдеш обявен за „неморално оглеждащ минаващите жени“? И все пак за това са виновни май онези долни списания, обясняващи как се движел погледът на мъжа: Ок, може да оглеждаме фигурата и определени нейни части с предимство, лицето, косата и тъй нататък, но 3-4секундното оглеждане не свършва с това – заглеждаме се в цветове (такъв цвят кола искам!), токи (я, лъскаво нещо!), копчета и ципове (колко ли е трудно да се съблече/облече/разкопчае/закопчае това чудо?), бижута, храна! (даже ХРАНА! – ако някоя мацка яде и мъжът до вас се зазяпа – не го нападайте, че е гледал с какво голямо деколте е или с каква къса пола – може да не е забелязал, може просто да е гладен…), кройки (как, по дяволите, може от парче плат да се сглоби подобна блузка – вертикалната страна отзад май трябва да се завърти на 90° и да се пришие там, да се направи напречен разрез от другата страна и през него… Моля? Не, мило – не ги гледам тях… Да, в тази посока гледам, но не ги гледам тях… Да, добре… Да, да… Еми, такъв съм…) Даммм, не ни е лесно… А пък лятно време, на плажа ни е най-тежко: ти гледаш якия чадър и се опитваш да му преброиш спиците, а те те бият, че си я зяпал оная по монокини… (къде бе, мило – оооо, мацка по монокини… ммм, а какъв як и готин дюшееееек… Добре, няма да гледам натам! И на там ли не може? Добре. Накъде може? Ок – ще си затворя очите и ще си представям морето (както правех цяла година…), но пък после – ооо, ама ти само спиш! Аман!)