Опит за кратка характеристика на част от шофьорите в Софийски градски транспорт

Старата школа – баш шофьора – малко по-възрастен от колегите си, с шкембе и усилил чалгата (явяваща се блед спомен за отминалите години, когато беше в междуградския или при товарните превози. Ех, и пари имаше, и Лепа Брена беше млада, абе, живот беше, пък сега това поколение сякаш е мутирало – в черно, с кубинки и разни обеци...
А, тази я знам - ...С черното ми BMW-е, тук под синьото небе... – прелест

Да те бийп/глагол/ в селянина, къде караш бе, малоумник!)

Фурията на пътя – яко hard – по-млад от колегите си, примерно с очила и сякаш метълът се е сраснал с метала на автобуса – той не пътува, той лети; той не завива – той, учудващо как, успява да смени посоката на полета; той не спира – той забива спирачки. Ако не сте паднали някъде около седалките, може да го видите – с леко изцъклен поглед той следи автомобилния поток, може би посръбва кафенце или количка и яко е надул Z-Rock-а (горките чалгари, много зле го понасят тоя шок!).

Негов побратим по душа и маниер на шофиране е типът „и какво като си с черно BMW – аз съм с цял автобус!” или пък „остават ми още 3 курса за деня – слагай масата – след час ще съм си вкъщи!”. Това е онзи пичага, дето не го знаем как изглежда, ама чухме какво слуша: БЕНЗИИИИИИИИИИН! Не че е кой знае какво, но според нас е напълно нормално, ако летиш „с 220 по Цариградско”, да дъниш колоните не с какво да е, а с Rammstein! Защото метълът ще пребъде! Казваме го, не защото е нещо много по-добра музика – не ни разбирайте погрешно. Просто всички знаем, че когато човек умре, ама, нали – не окончателно, а по-точно 'когато зомбяса', ако въобще е възможно това да се каже на книжовен български, какво започва да слуша – метъл, естествено! Колко зомбита сте виждали, дето се кефят на чалга или на класическа музика? Николко! И ние така! А такива, дето се кефят на метъл – с лопата да ги ринеш! (извиняваме се за гробарския хумор) та затова казахме, че метълът ще пребъде. Не че му се кефим... то и Rammstein комай-май не са баш металяги, а некви рокаджийчета, това-онова, ама карай: Да живее рокът! Да мърдат рогата! Защото нестандартни сме и ние сме номер едно! И хайде да не ни навират разните класики в очите – защо Риголето удушил Хамлет и каква роля въобще играе Одилия в цялата тази гей-драма... Аман от такива, дето нищо не разбират, ама сега са прочели нещо и се чудят по какъв начин и къде да ударят своето знание, за да се помни и почита тоз’ ден. Аман! Та за шофьорите ставаше въпрос: Евала им правим, бате – как не ги обръщат тия рейсове по завоите – те си знаят! А, както всички знаем – шофьорите в градския транспорт, заедно с таксиметровите шофьори и шофьорите на маршрутките, образуват Шофьорската Света Троица или Златната тройка на по-добрите от най-добрите. Нека опрем носове в носовете на обувките си в поклон пред героизма на тези титани и

LEPA BRENA FOREVER!