За четенето в градския транспорт

Обичате да четете? Къде? В тоалетната, в градския транспорт, на пейка в парка, вкъщи, докато навън вали? И ние така!

В този пост ще поговорим за четенето в градския транспорт. 

Има няколко възможности за четене там: вестник, киндъл или нормална хартиена книга (за други варианти заспалото ни съзнание в момента не се сеща…). Вестниците са хубави по няколко причини – след като приключите с тях може да ги ползвате като покривка, да си ги четете и ползвате в тоалетната, да опаковате коледните подаръци с тях, да ги използвате при ремонта вкъщи и за много други неща! (може да направим специална поредица: За широката възможна употреба на някои продукти) За киндъла няма да ви говорим много – нямаме както отношение към него, така и киндъл… Май не всичко може да се намери на български, а ние в оригинал небългарски автори не обичаме да четем! (В подкрепа на родните преводачи и редактори! Изберете българския превод! И дано става…) И най-сетне стигаме до нормалната хартиена книга, за която искахме да пишем! Разгеле! Почти не ни отне половин час да стигнем до нея…

Какви книги четете в градския транспорт – малки и компактни, събиращи се лесно в чантата ви? Последните два тома на Властелина (‘щото се прибирате по тъмно и ги ползвате като оръжие?)? Огромен учебник по съдебна медицина или анатомия – излъчвате респект и предизвиквате желания (ролплей, посещение при джипито за един болничен, …), а вътре сте си скрили осмия том приключения на Винету?

Предполагам сте забелязвали разните девойки, разтворили книги в градския транспорт. Не знам колко е удобно и приятно да се чете в моментите, когато шоферът е решил да изпревари всички коли, маневрирайки с не знам и аз откъде появили се способности, или, минавайки през толкова дупки, колкото вчера не е имало по същото трасе… Светлината не е особено добра, а понякога има и около 4-5 души, които все едно са седнали в теб (час-пик, какво да се прави…). Нека приемем, че чудният приказен свят на книгите може да разсее девойките, да ги потопи в себе си и те, забравяйки къде се намират, да се радват на четивото си… Такаааа… И аз съм ги виждал тези! (В това време аз съм се хванал здраво за някоя седалка, за да не падна и да се пребия, и съм притворил леко очи, за да не изпадат от друсането…) Не ги разбирам, но ги приемам. По-странно ми беше да забележа, че виждам, да речем, по една четяща девойка във всеки втори или трети автобус. А момчетата не четат ли? (В градския транспорт имаме предвид) И те четат! (и тях не ги разбирам…) Любопитното е, че когато видя момче, което чете в автобуса, спокойно мога да се огледам за останалите двама: Не знам защо, но четящите в автобусите момчета са винаги по трима… (За морална подкрепа? Да не са сами в болницата, ако шоферчето рязко набие спирачки? Мога само да гадая…)

Докато съм на вълна „четене в градски транспорт“ – сетих се за още един много забавен (за мен поне) случай: Всички сме наясно колко е яко някой да хване да чете вестник в нашия автобус – всеки може да се осведоми за новините, да види мацката, която учи право и мечтае да спаси света, да си раздвижи врата и, ако не е зле със зрението, да прочете още една камара неща (не знам какви…). Пътувам си аз веднъж, стиснал съм стандартно дръжката до посиняване, а до мен, на две седалки един до друг, пътуват една възрастна дама и един възрастен господин. По едно време възрастната дама извади някакъв вестник да чете, а на господинът му светнаха очичките и само дето не му потекоха лигите, виждайки възможността за бърз прочит на безплатната преса. Аз зяпам отстрани: Мъжът си поизвърна главата към вестника, понапрегна зрението си, сепна се, обърна се и се загледа през прозореца – дамата четеше Financial Times! Аз също се загледах през прозореца…