Кинооооо

Photo: atomicjeep

Не знам за вас, но аз лично пазя много лош спомен от последното си посещение на кино: Бях с една мацка и с великата мисъл в главата, че това е моментът за сближаване! Взехме си билети и отидохме. Не знам във вашето кино как е, но в моето беше много любопитно: 

Кинодържателите, ако може да ги нарека така, явно бяха решили, че човек ще ходи на кино, за да гледа филми, и съответно се бяха погрижили за комфорта на зрителя: седалките бяха големи (щях да напиша "огромни", но вероятно моите размери са причина за това малко разминаване), с широки облегалки за ръцете отстрани, където освен да си сложи ръцете, имаше място човек така да си подреди голямата кола и големия пакет пуканки, че да има място и за кинолюбителя от другата страна да сложи там своето продоволствие! Евала!

А аз как да се сближа с мацката?! За да стигна до нея трябва да се присегна все едно през масата - очевидно за всички, смущаващо за мен, по всяка вероятност и за нея... да не говорим, че въобще не е сигурно дали ще стигна до нея... Може би ще я разсмея, което е положително, но не е цел в киното…

Изтерзан от неуспешните опити по деликатен начин да се промъкна до мацката, за да не отиде зян висенето два часа в това отвратително кино, бях принуден да гледам филма. Тъй като не бях предвиждал да го гледам - не бях и любопитен какъв ще е. А трябваше! Беше боза... Такъв е животът! Този ми неуспех ми подейства толкова обезкуражаващо, че следващата ми стъпка към въпросната мацка се забави доста дълго, а в кино оттогава не искам да стъпвам. Дори и за да гледам филм!