неделя, 17 февруари 2013 г.

буркан с мармалад

Кой е помагал при приготвянето на домашен конфитюр? Кой се е мотал в краката на възрастните, "за да помага", облизвайки се и очаквайки наградата си за оказаната помощ?
Или може би затваряхте пържоли? Не? Пари? Каквото и да сте затваряли или да са затваряли във ваше присъствие - този пост е за ВАС! Спомнете си за тогава, за атмосферата, за нещата, с които беше заето съзнанието ви? Кога последно те владееха целия ви вътрешен свят?
Когато лоши мисли ви налегнат, когато е студено и мръчкаво, замислено и тъжно – върнете се там, върнете се край казана с конфитюр, при меда и шишчетата, край компотите, лютениците, туршиите и баниците! Върнете се и се усмихнете!

П.П. Знаете вица (за всеки случай ще го повторим: Жабата се оплакала на Лисицата, че по снимки винаги излиза с голяма уста. Лисицата я посъветвала седващия път да каже "Конфитююююр", когато я снимат. Дошли поредните снимки. Жабата се замислила каква беше думата, която й беше казала Лисицата. Сетила се и щастлива казала "Мармалаааад") (да, знаем, че не ни се получават вицовете. На живо също не ни се получават... )

Няма коментари:

Публикуване на коментар