 |
| Photo: Evil Erin |
Това заглавие е малко странно…
и аз не го разбирам напълно, но това каза милата ми колежка, когато я помолих
да ми каже заглавие за следващия ми пост.
Точно установеното работно
време – по-скоро положително или по-скоро отрицателно явление е? Ако чувствате
задължението да с върнете когато трябва и въобще да си спазвате часовете
работно време, под които сте се подписали – вероятно е отрицателно: Трябва да
ставаш рано (не се наспиваш като нормален човек – кога последно стана като пич
в 14.20h?), не
успяваш да закусиш нормално (кога последно ходи до курника за две яйца, после
до кравата за мляко (по различни причини ще прескочим прасето, по-нататък ще му
отделим цяла статия) и си направи закуска като всяко нормално юпи от Ситито), не
обядваш нормално (не искаш да знаеш какво означава „нормален обяд“ за
извратения автор…), не можеш да се насладиш на кафето си/ чая си/ бирата си/
колегите си. Ужас! Но пък в края на работния ден, най-вероятно – ставаш от
столчето си, затваряш пощата независимо има или няма писма (все пак са
служебни) (освен ако не си ти шефът или някой виси на главата ти, или .. абе, в
идеалния случай!) и забравяш за работата до следващия работен ден.
От друга страна – имаш си три
задачки за седмицата – кеф ти да си ги свършиш понеделник сутринта, кеф ти –
неделя срещу понеделник… Пиеш си спокойно обяда, закусваш си бирата, обядваш си
колегите – каквото искаш, когато искаш. В подобна ситуация кога бихте изпълнили
задачките си? Аз, вероятно, ще ги забравя… Дано контролът върху изпълнението да
е чак в края на месеца, щото иначе не знам… И, естествено, че ще има някакъв
външен контрол – аз иначе сам нищо няма да свърша…
(Готово, Аристофен-е! Поствай
го! И стига си ми седял на главата! Ало, да, здравей, мамо. Какво? Обядва ми
се? Добре, благодаря! И аз много те обичам!)
Чао от мен, защото сам съм си
шеф, нямам крайни срокове и преди малко реших, че ми се обядва! (Уф, забравих
да попитам какво ми се яде…)
Няма коментари:
Публикуване на коментар