Избледняват ли спомените?

Спомен скъп и мил.

Пазя го в сърцето.

В паметта ми запечатан там стои.

Кои спомени остават? Ярките, запомнящите се. Но дали само хубавите, дали само ярките лоши? Тези, които са ни накарали да се почувстваме различно. Ако споменът за нещо избледнее – значи ли това, че забравяме, значи ли, че не ни е грижа, че не е било достатъчно силно като емоция? Кои спомени остават? Може би приятните – тук-там има и гадни, лоши неща, за които да си мислиш когато съзнанието получи време за себе си, но те са малко. Хубавите и приятни спомени винаги са повече!

Дано емоцията, зарядът, който носят да е по-силен, защото тъжните и неприятни спомени са силни. Ако ни правят щастливи малките неща: смешно куче, дъга, усмивка на дете – дали ще ни остане спомен от всичките дъги и всичките усмивки, срещнати през делничния ден, или една ще ги олицетворява – една усмивка ще ни топли и ще се опитва да пребори мислите за лошите неща. Какъв е смисълът от моментното краткотрайно щастие, от което няма да ни остане спомен; какъв е смисълът, ако не помним миналия вторник усмихна ли ни се дете... Много сериозно-замислен излезе тоя пост... Айде, автора го пращаме да гледа захилени мушмороци – вие може да се замислите за малко и после вървете и вие да търсите дъги, защото нищо не е сигурно – може би ще ви остане спомен за точно тази Дъга, която ще видите или срещнете днес, дори и да не е точно дъга...