Промяната вътре в главата

Промяната вътре в нас. Възможна ли е? Или просто се развиваме в предварително зададените ни рамки? Важното е, че за нас има промяна. Независимо, че за хората около нас тази промяна е незабележима: За тях ние сме същите... 

Странно е, когато и най-близките ни хора не могат да констатират тази промяна. Трябва ние да знаем, да усещаме промяната... От друга страна – понякога хората до нас могат да видят различен поглед, външната експресия на нещо, което вярваме, че си е лично наше – нещо, което не искаме да споделим с другите. Хубаво е човек да има на кого да сподели, просто за да се разтовари – да не е единственият с този емоционален товар: Не е нужно да се търси винаги съвет или решение – важното е човек да знае, че не е сам, че този огромен за него проблем е проблем на почти всички около него, че заради него са страдали и преди, че ще тормози и други, когато той вече няма да е тук...

Кога настъпва една промяна – когато решим, че трябва да я постигнем, когато направим първата последваща крачка (един вид – първата физическа или духовна крачка в избраната посока) или когато промяната е налице? Ако приемем, че това са трите стъпки да нейното осъществяване, бихме могли да ги разгледаме и времево: Осъзнаването, че ни е необходима определена промяна може да отнеме доста време – хрумва ни някой път, че благодарение на нея ще сме по-добре, но се разколебаваме. С времето примерите за по-светлото бъдеще в следстие личностната ни трансформация се увеличават и се натрупват, а, както знаем – количествените натрупвания водят до качествени изменения! Един ден решаваме, че „ДА, струва си да се променя в тази посока! Започвам от утре!” И на следващия ден не го правим, точно както не започнахме онази диета, както не седнахме да учим за онзи изпит... всъщност никога не е хубаво да се започват подобни неща „от утре” – започнете ги днес! Волевата промяна е трудна и също изисква време – може да е час-два, ден, година – зависи дали учите за изпит, изработвате ръчно нещо оригинално или се опитвате да промените черта от характера си, например... Минава време... Да речем, че сме се заели с най-тежкия вариант – промяна в собственото светоусещане: Всеки ден полагаме усилия, налагаме си новата промяна, стараем се да привикнем с нея, да стане част от ежедневието ни. Месеците минават, случват се различни неща, но сме със старото светоусещане, от време на време си мислим, че наистина трябва да променим нещо, защото не виждаме промяна... И един ден – о, чудо – светът е станал една идея по-светъл, защото виждаме промяната вече там – около нас, вътре в нас – вече гледаме на света по малко по-различен начин. Всъщност, промяната се е случила по-рано, но границата между волевата промяна и придобития нов навик се губи – тя е неосъзната – просто в един момент отбелязваш, че вече си се променил... И си щастлив/а. Близките хора не знаят какво се случва, освен ако не бъдат специално осведомени, защото, въпреки че са били преки свидетели на промяната, без да го знаят, за тях ние сме си същите. За не толкова близките – промяната вероятно също е незабележима и/или без значение. Но все едно! Важните сте вие! Важните сме ние! Важният съм аз! Аз знам за промяната. И съм щастлив!