Макар и с ден закъснение - Честит Рожден Ден на един от любимите ни автори!
Днешният пост е посветен на Валери Петров и представя три негови творби:
Добрите писма
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
Тинтявата
Бих го взел преди известно време
тоя стар турист със голо теме,
услужлив и мек съм общо взето,
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по-разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките, учтивите,
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душите бездни.
Хора на доброто, не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
още е тинтявата в ръцете ни!
Радостна вест
На Леон Даниел
Аз тъй си и знаех, че има надежда:
да, по-добър ставам, по всичко изглежда! –
Една случка от честите, и ето, че пак
въртях се в леглото до утрото чак,
провеждайки мислено диалог нескончаем
с един тип, със когото не от вчера се знаем:
Той ми казва така – аз му казвам така,
той ми дава ръка – аз не давам ръка...
Познати неща. Но бе ново за мене
това, че причина за туй нощно въртене
бе този път случка не със мен, а със друг,
с приятел един, и затуй казвам тук,
че имал съм право да храня надежда,
че по-добър ставам, по всичко изглежда!
Благодаря, че ми припомни "Тинтявата". Това е любимото ми стихотворение.
ОтговорИзтриване