Пропуснатите срещи

Забравяте ли за уговорките, които сте направили? Или само маловажните? Или просто не ви се е ходило, но сте решили, че по-мекият вариант е да кажете, че сте много разсеяни и сте забравили. Най-добре е да се прехвърли отговорността: Напротив, не сме имали уговорка! Щях да помня, ако беше така! Последно остана да се доуточним! В идеалния вариант, последният ви разговор трябва да е бил по телефон или на живо, т.е. да няма писмени доказателства, уличаващи ви в недобросъвестност...

Нека погледнем двете страни:

1)   Седим и чакаме закъсняващата страна.

Я, подранили сме малко – нищо, тъкмо ще сме тук, ако другата страна дойде по някаква причина по-рано. Може да разгледаме мястото, да прочетем плакатите наоколо и да видим какви вестници и списания се продават. Може да си вземем да хапнем нещо, да пийнем кафе, да напишем някой смс... Отлична идея е да си носим книга – хем поумняваме, хем времето минава, хем наоколо си мислят „Брей, какъв интелигентен човек – застанал на най-натовареното кръстовище, но пак книга чете!” Седим и чакаме. Облачно е небето – ето там има един симпатичен облак, приличащ на костенурка, на динозавър, вече на кораб, на продълговат облак и вече загубихме желание да ги гледаме тия облаци... Абе, колко стана часът? (Отсрещната страна вече закъснява с пет минути.) Хм, пет минути са ок, десет също... (Ако знаем защо чакаме, ако чакаме човека, когото обичаме – няма проблем – и 40-50 минути ще поседим, очаквайки го) Ама отсрещната страна закъснява вече с 15 минути... Започваме да се дразним: Защо сме такива тактични, защо бихме се обадили, ако закъсняваме; защо отсрещната страна я няма – нещо сериозно се е случило, въобще не й дреме за нас и ни е забравила? Все едно! Както се казва: Не знаем какво печелим, когато губим! (Или отсрещната страна губи? Да не задълбаваме...)

2) Закъсняваме за някаква уговорка.

Отвлекли са ни извънземни! Извинявайте, но това си е едно от най-сериозните неща, които могат да ни се случат, отивайки на среща. Или да хванем грешен автобус... Може и да сме забравили, че сме се разбрали със съответната друга страна – все пак сме много търсени, с много уговорки, все нещо е възможно да се изплъзне от паметта ни... Естествено, че не си записваме – никакви писмени доказателства, забравихте ли го вече?! Ако не искаме другата страна да ни досажда повече – уговаряме си среща и не отиваме! (за предпочитане е срещата да е навън, да вали, да е студено, да духа... схващате посоката) Еми не искаме да ги виждаме тия досадници... Сигурно пак си четат тъпата книга, дето я разнасят вече пет години със себе си...

Ако двете страни не са много близки, възможно е от гордост никой да не попита какво се е случило, та се е провалило виждането... Никога няма да разберем – уговорили сме се с невъзпитани идиоти или съществува извънземен живот. Ако сме достатъчно близки, за да попитаме най-учтиво „Абе ей, шматка такава – пак ли забрави, че имаме уговорка?”, вероятно няма да ни е чак такъв проблем да почакаме...

П.П. Пропуснахме да споменем още една идея – какво да правим докато чакаме отсрещната страна: Може да напишем някой пост, хулещ по относително възпитан начин отсрещната страна...