Дъжд

Времето навън провокира желание да проверим колко песни, свързани с дъжда се сещаме, които бихме могли да свържем в някаква логическа схема…

Дъждът е хубаво нещо – полива лехичките ни с домати, измива прозорците вместо нас…

Облечете се подходящо и излезте в дъжда – скачайте в локвите и шляпайте из тях! (или изчакайте да стане по-топло и тогава го направете!)

Целувка в дъжда? Романтично, приятно и запомнящо се! (разбира се, по-приятно е, когато не си сам…) (от друга страна, целуването на непознати ще бъде с голяма вероятност запомнящо се – я с комоцио, я с близка среща с ченгетата в някое районно…) Никой не иска от вас да правите неща, които са ви неприятни – ако си мислите как точно в този момент дъждът се стича така романтично по десния ви крак към обувката, мокри чорапите и усещате как можете да джвакате с палец, вероятно няма да ви е до целувки и жестове…

Ииииии, нека вкараме тук и сега метафората за дъжда! Муш: Дъждът като… като каквото предпочитате – като любов, като липса, като липса на любов – вие решавате. От наша страна получавате песничките, за които се сетихме, пишейки горенаписаното:

Макар все още да сме март...

 

Единствен аз…

Но въпреки болката и усещането за студ след дъжда, желанието за него остава:

Разбира се, по време или след дъжд настроението не винаги е песимистично – ново начало – ала-бала, измити сълзи… без грим, с бухнала коса и нови мечти…


Като за край – нека чуем нещо по-оптимистично (дано да е такова, защото май освен припева не сме наясно за какво иде реч в таз‘ песновка…):