Приказка

Имало едно време (отдавна, скоро, вчера май беше, утре предстои или нейде тези дни) цар, царица и малко планини. Имало курорт страхотен – на Черно море – с много цаца, много бира и други плажуващи царе. И дюни имало, и море – и като че ли всичко било добре… Но не било! Объркани хора в объркан свят…

За да са сигурни благоденствието на царството и спокойствието на поданиците, ще кажем, че царят и царицата имали един билюк отрочета – най-големите десетина синове били щастливо женени за някакви принцеси, а и двайсетте дъщери били щастливо омъжени за някакви принцове. Външно поне изглеждали щастливи, което било най-важно при показната демократична монархия в царството. (Знаем, знаем – каква е тази царица, родила 31 деца?! Всъщност никой не е казвал/писал, че тя ги е родила… Най-вероятно все някое било и нейно, но историята мълчи по въпроса с авторските права върху челядта. Ние също ще се направим, че не сме чули въпроса и ще минем нататък…)

Историята ни ще вземе за главен герой най-малкото дете в царското семейство – последния ерген във фамилията, неоткрилия своята половинка, 15-30-годишния, тежащ 68 килограма носител на колан със златна токаааааа, дами и господаааа – в синия ъгъл – Принцаааааааааа (Бурни овации, йеее)

Принцът бил чел много приказки и промитият му мозък се надявал да срещне Голямата Любов и да заживее щастлив с Нея… (един вид – Кранк в началото…)

Веднъж в двореца гостували роднини на съпрузите на братята и сестрите на Принца. И Той Я видял – най-прекрасната девойка, която бил виждал. Влюбил се. Казал й. Тя го отрязала: тя обичала един женен аристократ, който пък бил влюбен в Принца… Но вместо да се съберат тримата (или четиримата – със съпругата на аристократа, или даже повече – може да е имало и други желаещи да се включат – човек не може да е сигурен вече в нищо), Принцът се отправил на път, търсейки Истинската Любов.

На един бал срещнал една подходяща според него мацка-принцеса. Тя обаче била влюбена в друга мацка-принцеса… Някакъв принц-хахо, разхождащ се със стъклена пантофка в ръка, го упътил към друг дворец, където имало „Спийддейтинг за принцове и принцеси”. Отишъл нашият човек там и започнали разговори:

- Не ме интересува кой си и какъв си! Искам удобно легло!

- … („Нищо, че е заспала – вижте колко е хубава, вероятно говорите и на еднакъв език…”)

-Здравей,многосъмподредена,добричкаиприятна!Тикаксеказвашискаквосезанимаваш?Говорипо-бързо,моля,ченаближава24часа

- Ахбур ал хам калях (или нещо подобно) (Тя каза „ОУуу, симпатяга – вземи ме в харема си!”)

Организаторката на срещите отръскала Принца с две чувалчета злато и го пратила да търси Любовта на друго място…

Дълго се скитал Принцът. След много години Я открил (или поне така решил). Всичко в нея било страхотно, прекрасно и невероятно, само дето в нейния промит мозък пишело, че Любовта ще дойде под формата на жаба, която ще се превърне в Нейния Принц, когато я/го целуне. Нашият принц бил готов на всичко за Принцесата на своя живот: Намерил магесница неква, дал й последните си чувалчета със злато, а тя го превърнала в жаба с опция за трансформация при целувка…

Една красива сутрин Принцесата се разхождала из градините на двореца. На два метра от нея, на един камък стоял нашият човек-жаба и щастлив чакал своята Принцеса да дойде, да развали магията и да заживеят щастливо в края на тази вече доста дълга приказка… На един метър от него вниманието на Принцесата се насочило в срещуположната на Принца-жаба посока (нещо блестяло там, ооо, какво ли е?, ц, станиол…). В този момент ей-така отникъде долетял един щъркел и изял главния ни герой. Принцесата се обърнала, видяла го и казала: „Я – щъркел! Отивам да си закача мартеничката и дано ми се сбъдне желанието да срещна своя Принц-жаба…”

Поука: Всеки да си изведе удобна нему! Ако ви мързи – недейте! (Не е задължително всяка приказка да има поука… От вас зависи.)