Имам си вкъщи бъдещ програмист.
Вярвам в него. Един ден ще мачка. Засега само го слушам как щрака на компютъра си
и думите, които се чуват са няколко варианта: Понякога се чува „Моля те, моля
те, моля те, моля те“, последвано най-често от „фак, фак, фак, фак, фак“ или
„ААААААААААААаааааааааа“ (може да е признак както на голяма радост, така и на
изперкало вече откачено желание скапаният скрипт да тръгне). Разбира се, като
част от Факултета по Магически Изкуства, понякога цъка и други неща. От него
знам магически думи, които помагат в много житейски, виртуални и не само,
ситуации.
Ще ви издам само една фраза, отваряща много врати: фраза, която ще ви
направи близък на много хора, където и да попаднете. Затаете дъх, пробвайте се
да чуете барабаните, опитващи да създадат някаква напрегнатост, наведете се
към монитора си, за да не я видят лоши очи… Думите са… „Мана Мана!“ Дават
магическа сила! Повтарят се докато желанието се изпълни!
Имам си и приятелка, искаща да
се занимава с креативна патоанатомия. Ще се забавлява след като Гошо е минал… Дидо,
Преси, Гошо – много ви обичам и уважавам, само хубави неща ще пиша за вас! И, нееее – въобще не се подмазвам…
Няма коментари:
Публикуване на коментар