Нямам проблем да питам хората да ме упътят до определена точка. Любопитното е, когато искам да стигна до място, което не знам как изглежда – жп гара, централна улица, кметство. Още по-забавно е, когато си лееееко кьорав – не че не виждаш, но не е и като да не се е случвало да седиш на метър от човека, с когото имаш среща, и да не си го видял... Хората ми казват: „Има табела. Няма как да я подминете!”. Моля?! Аз ли не мога да я подмина? Ха-ха. Ще направя кръгче (май съм се изгубил...) и ще я подмина втори път!
Много ми е приятно и аз да упътвам хората. Веднъж, преди години, упътих некъв пич за най-лесния, удобен и непотрошен път за зоопарка. Мисля, че упътването ми е било толкова добро (поне се надявам), че компенсира онези три пъти, когато пращах хора не където трябва... Естествено, че ще ги упътя, щом питат! Какво като не съм сигурен. Те са по-неориентирани и от мен... все пак дори аз не разчитам на себе си да се оправя в непозната обстановка...
Като се замисля: по време на три по-сериозни обиколки в чужбина, два пъти съм бил заедно с мацки, които се ориентират перфектно, докато аз спокойно мога да се радвам на тях или на околната среда. Спътницата ми в третата обиколка беше неориентирана шматка като мен. Да, загубихме се. Добре, че и двамата обичаме новите места...
Няма коментари:
Публикуване на коментар