Мъжете не обичат да питат за посоката? Не е вярно!
Аз съм мъж и обичам да го правя! Забавно е. Понякога е странно...
Веднъж попитах двама независими един от друг души (да
живее Основното правило в журналистиката!) за посоката. Казаха ми едно и също.
Сега като се замисля, не съм сигурен защо тогава реших, че са се объркали, и
тръгнах в друга посока. Да, разходих се около два-три часа повече от
очакваното, но пък опознах града! Кой град? Все едно! Пак да ида – пак ще се
загубя... Обичам да се губя! Дори в родния си град – така де, все едно си на
ново място, непознато и интересно...
Завчера ходих до един китен столичен квартал. Бях
се подготвил предварително и бях разгледал картата: по коя улица тръгвам, по
коя свивам. Е, да де, ама като спра с метрото на нужната ми спирка – от коя
страна следва да изляза? Освен това всеки от двата изхода се разделя на две.
Няма проблем – ще попитам! Изваждам късмет и третият попитан ме упътва къде и
как да изляза от метрото. Следва по-приятната част от пътешествието: обиколки
над земята. Оказва се, че за момента картата не ми върши никаква работа – ходя
по улици, носещи имена, различни от тези на картата. След около час и половина
разходки из някакъв пазар (цигари, цигари) и отбиване в една аптека и в една
малка книжарничка третият попитан доведе четвърти, който ме упъти. Мили хора!
Благодарение на тях успях да се прибера по светло след експедицията си! Да –
хванах някакъв тролейбус, с който отидох на майната си, оттам малко пеша,
автобус, още един автобус, малко пеша и съм си вкъщи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар