До магазина и назад

Photo: Chris Waits;  http://www.flickr.com/photos/chriswaits/6987483282/

Рубриката "Пътнико свиден" ще ви среща с най-вдъхновяващите и прекрасни места на този свят. В първия й брой ще се запознаете с магазина, от който авторът си купува хляб, шоколад и други работи:

"Започнах пътуването си с известно нежелание. Вкъщи беше толкова топло и уютно. Въобще не ми се излизаше. Любопитството ми обаче беше по-силно. Неусетно обух обувките си, навлякох старото си кожено яке и закрачих с песен на уста.

Пет минути по-късно вече бях пред портите на магазина. Какви ли чудеса ме очакваха вътре? Древните хора бяха разказвали приказки за тези мистични земи. Мнозина не се бяха завърнали, останали в плен на самодивската музика (която звучеше от японските стереоколони).

Скоро се озовах в Захарния проход. Там живееха елфи, джуджета и продавачки на минимална заплата. Побързах да взема пакет вафли, след което избягах. Страхувах се, че прокобата на минималната заплата ще отрови и мен.

По-нататък се запознах с красива девица. "С кого имам честтта да разговарям, о, прелестна девойко?", казах аз. "Айде, по-чевръсто избирай – мусака или кавърма, че зад тебе се натрупа опашка", поглади мустак тя и звънко се намръщи.

Продължих по пътя си, като не спирах да си подсвирквам. Това накара охраната да ме изгледа подозрително. В крайна сметка човекът се примири и продължи да ръфа от сандвича с луканка, който съвсем сам си беше направил.

Ето че достигнах върховното изпитание – касата. Въпреки че се пазеше от вълшебници, успях да премина и през този малък ад. Извадих от джоба си хартийка, на която бях написал следното заклинание: "Абракадабра и една найлонова торбичка, моля".

Когато се прибрах вкъщи, разправих своята история на домашните, но никой не прояви интерес. Аз обаче седнах на компютъра и я записах. След години бъдещите поколения ще я намерят, ще я поставят в музей и хора с по три висши ще я четат и ще цъкат с език".