Малката таблетопродавачка

Photo: xiquinhosilva

Приказка, която чухме, докато бяхме на пътешествие из Северна Европа:

Живяла едно време в Дания една малка таблетопродавачка. Тя се занимавала предимно с продажбата на китайски таблети, но в асортимента, който предлагала, имало място и за други гаражни изделия.

Един ден, както си седяла на сергията на копенхагенския централен площад, до нея седнала една малка кибритопродавачка. Таблетопродавачката имала нюх за доходоносното и казала на своята съседка по сергия:

- Виж ся, сестро, тия клечки, дето ги продаваш – много са олд скуул, нали ма разбираш. В днешно време хората ползват запалки. За-пал-ки. Даже има някои модели, които действат като флашки, ама айде да не избързваме. Първо се научи на елементарното – запалки.

Кибритопродавачката не отвърнала, а продължила да зъзне в студа. Тук трябва да се отбележи, че денят в Копенхаген бил много студен. Даже статуята на Малката русалка си била облякла вълнен пуловер.

В един момент студът станал толкова жесток, че кибритопродавачката извадила клечица от една кутийка, драснала я и я запалила. Като видяла това, таблетопродавачката не се сдържала и избухнала:

- Ма ти сериозно ли ма! Една нищо и никаква клечка! За к'ва се мислиш, за мравка ли? За някакво ши*ано насекомо? И аз съм малка, и ти си малка, ама не сме толкова малки ся!

Кибритопродавачката само примигнала със своите изпълнени с глад очи, след което не спряла да зяпа клечката в продължение на няколко часа. Междувременно на таблетопродавачката й дошло до гуша от простотии и рекла:

- Виж ся, виж ся! Виж к'во ще направя!

И запалила един от таблетите си. Устройството било обхванато от оранжев пламък, засъскало и в края на краищата гръмнало, отнасяйки парче от черепа на таблетопродавачката.

Как мислите, дали малката кибритопродавачка била там, за да се порадва над справедливото наказание, сполетяло глупавата й колежка? Не, както ни разказва Хан Кристиян Андерсен, кибритопродавачката била изпуснала този шанс, защото също като таблетопродавачката, била мъртва.