Как може колегите ми да са такива идиоти? Често се чува – в
градския транспорт, в стаята, по улиците. От кого ли не – от непознати, от
приятели (понякога и от колеги – ама те са такива идиоти, че не им прави впечатление,
че и вие сте им колеги...)
При
съквартирантите отношението е подобно: Как
може да живея с такива идиоти?! Или поне единият не е нормален! Винаги!
(Знаете логиката: Ако сте трима и другите двама са ок, трябва да се замислите...)
Моля? Вие всички сте яки пичове/ мацки и се разбирате прекрасно? Моооже, ама
няма да е за дълго... Или ще е за дълго, ако останете все така яки пичове/мацки
– лицемери!! Лицемерииии!Няма нормални! Това е диагнозата. Всеки е малко луд.
На всеки нещо му хлопа. А това, че на някои им се отдава по-лесно да прикрият
съответния хлопащ чарк – съдба, талант и качества, добро стечение на
обстоятелствата и незнамкаквооще (забелязвам, че напоследък е модерно да се
пише така – слято. Май е по-правилно да се каже "пак е модерно",
защото тоооо не е от вчера или днес!, но да не се разсейваме от главната тема –
идиотите около нас и тези около тях! (обект на наблюдение на настоящия текст са
тези около нас))
Ама то да
бяха само студентите, служителите и съквартирантите... Седя си аз в една чудесна
сандвичопрадавачница и слушам двама младежи, обсъждащи интелектуалното ниво на
хората, с които Съдбата ги е прецакала да са в един клас, в един випуск, в едно
училище (един град, една държава, една планета, една вселена – ехххх, знам,
знам – всеки иска да е в някоя паралелна вселена, където нещата му се получават
малко по-добре, но дали съществува такава? Нека оставим този въпрос за друга
статия, по-странна и по-вселенски центрирана и да се върнем към настоящата
идиото-центрирана...) Та седя си аз, гледам да дъвча бавничко и полека, а не да
ми плющят ушите силно, защото все пак се опитвам да разбера какво е бъдещето на
нацията: "Батеееее, тая напрао не е истина колко е тъпа! Ама то като го погледнеш
– няма един свестен в тоя клас! С кого да си говориш?! Тия мислят само как да
се напият или напушат, бате, какво да си говориш с тях?!“ – "Ееееее, бате,
Теодора[1]
става. Малко е тъпа, ама е Теодора!" – "Дафак, бате! Тя тая само се чуди къде да иде на парти със 57 мъже, айде
не 57 - със 17 мъже..." – "Ми
не знам, бате, две принцеси с кашкавал" И си седя аз там, ръфам си
моята принцеса, чудя се наум какво предпочитам – някоя кифла или принцеса, и
попивам високоинтелектуалния разговор на батковците. И се замислям – колко съм
остарял, колко съм назад с материала, какъвто и материал да се има предвид...
накъде отива тази държава, има ли бъдеще в България, не е ли по-добре да eмигрирам,
но ме мързи.. Мързи ме да мисля, дояждам си и пицата и отивам да си купя един
дюнер. Живеем в свободна страна! Аман от идиоти! Идиоти с принцеси! (Защо
принцесите отиват при идиоти? Офф, т’ва е за друга тема)
Идиот с
дюнер или Идиот с баничка? Нека бъда с баничка!
[1] Не помня вече Теодора ли беше, но това
име ми изникна в съзнанието – всяко съвпадение е нецеленасочено… Моля, Теодора (или както там се казва
девойката), да се свърже с нас за такова… да се видим, да си поговорим
Няма коментари:
Публикуване на коментар